Поставете се на мястото на автора – големият му син в ранна юношеска възраст заболява от коварно заболяване и единствения му шанс да живее е да му се присади нов костен мозък, което и лекарите правят. За нещастие организма не приема интервенцията и имунната система се опитва да разруши натрапника. На лекарите се налага да деактивират имунната система, което става причина детето да се зарази от гъбички… И сега Вие сте на мястото на Брант, когато една привечер няколко от най-добрите доктори в болницата идва при Вас и Ви казват – „Ако не активираме имунната система, гъбичките ще убият детето. Ако активираме имунната система тя ще го убие, поразявайки ново-присъдения костен мозък. Нямаме полезен ход, най-добре е да се сбогувате с детето си…“
Какво бихте направили?
Едва ли има някой, който не би направил като Брант. Авторът на книгата обяснява ситуацията на сина си и се прощава с него…. Мансуар никога няма да забрави думите на сина си, които отекват винаги в ума му – „ще ми липсваш, тати!“
За огромно щастие развръзката на тази история е със щастлив край и е основна причина да се напише тази книга! Чрез чичото на момчето, който помества пост в социалните мрежи и който става „вирален“ с над стотици хиляди гледания само за няколко часа, по случайност лекар, запознат с експериментално лечение се обажда на бащата и спасяват детето.
Брант си задава няколко въпроса:
- Колко ли предаден и изоставен се е чувствал синът му в този момент?
- Самия той, Брант не се ли е предал сам себе си също, избирайки очевидно единствения разумен начин на действие?
Само че, ако се замислим по сериозно, очевидния избор да се сбогува със сина си е по-лесен значително от избора да останем вярващи до последно. Всъщност да упорстваме в безнадеждността е много по-трудно, защото никой не би ни разбрал ако не се сбогуваме със сина си, когато сме имали възможност нали?
Ето така предаваме себе си, споделя Брант! Ако е бил избрал да вярва в щастливата развръзка, нямаше ли да е самия той, който да открие алтернативното лечение, не губейки време в излишни тревоги, вместо да оставя на чистата случайност?
Не е лесно, защото никой не би ни разбрал, ако се провалим, а шансовете за провал са големи! Но, ще останем верни на себе си и вътрешно ще знаем, че сме направили правилното, въпреки че другите не го разбират.
В крайна сметка живеем за себе си, което означава да открием, това което ни прави автентични, щастливи и успешни през живота си. Изборът на лекия, утъпкан път е привидно по-лесен и разумен, но в края огорченията и разочарованията ни са редовен спътник.
1. Несъзнателни творци
Толкова много от нас са научени да започват със „Защо“.
Надявам се сте чували концепцията, популяризирана от Саймън Синек – „Какво“, „Как“ и вътре в центъра на кръга „Защо“?
Ако сте като всички нас, вашето „защо“ е погрешно, тъй като за да бъде точно трябва да започнете с „кое“. Кои са онези неща, които за Вас не подлежат на компромис и на предоговаряне? Кои са основните ценности в самата основа на вашата същност, онези качества, които, без значение какво ви казват или как ви въздейства някой, не могат да бъдат трансформирани, замаскирани или променени.
Театрите станали много популярни през 19 век в Америка. Артистите не били достатъчно, за да осигурят качествено театрално представления навсякъде, където публиката искала. Особено критична била ситуацията, когато артист се разболеел непосредствено преди представлението. Тогава ако се намерил някой да замести, то той много рядко бил подготвен за сценария и нямал време да се подготви. Просто излизал и импровизирал. От тогава е и израза „носа се по течението“. Всъщност, много хора изживяват живота си „носейки се по течението“.
Все още не разбирате за какво говоря и как това се отнася за Вас?
Случвало ли ви се е да тръгнете за някъде, където ходите сравнително рядко, но в началото или поне 1/3 от пътя за това място да Ви е до болка познат, тъй като води до често посещаван от вас обект? Колко от Вас в тази ситуация сте пропускали отбивката и сте се осъзнавали, че всъщност се движите по инерция към толкова често посещаваното от вас място, а не за там където всъщност сте тръгнали? Пропуснали сме отбивката за рядко посещаваното място, което в случая е нашата цел, носейки се по течението на нашите навици, които ни водят, там където обикновено ходим.
Това е обикновения, разбираемия смисъл. Според учените в много повече случаи подсъзнанието или навиците са причина за да кажем „да“ или „не“. Препоръчвам книгата на Чалдини „Влиянието. Психология на убеждаването“ и ще откриете на разбираем език как работи мозъка ни и как бива използван от хората, които знаят тези принципи.
2. Добрите решения
Добре, до тук откриехме че всъщност вземаме решения на база от предишен опит, изградени кратки пътища в нашите умове (или навици) и не осъзнати причини. Разбира се, винаги имаме добро обяснение най-вече за пред другите, но не и рядко за пред нас самите, рационално и обосновано обяснение за всяко наше решение.
Стигайки до тук, нека Ви попитам:
Какво е вашето мерило за добър избор?
– Резултатите са на лице
– Хората са доволни от решението
– Почувствах се добре
– Никой не бе наранен
Когато вземаме решение, ние не знаем какви ще са резултатите. Всички изброени критерии могат да бъдат установени, едва след като резултата е на лице. Въпросът е как да преценим дадено решение в момента на вземането му, когато нямаме представа за крайния изход.
Както отделните хора, така и организациите погрешно използват резултатите, за да измерят стойността и значението на даден избор. Всъщност много организации повишават и насърчават служителите си единствено въз основа на техните резултати. Това е опасна и невежа практика, поради една проста причина: няма как да контролирате резултатите!
За да вземем добро решение, трябва да направим следните 3 неща:
– Да се придържаме към основните си ценности
– Да вземем предвид всички факти
– Да уважаваме чувствата, които изпитваме в момента
Първите две указания са Ви познати и не ви изненадват – с уточнението, че много рядко знаем нашите истински основни ценности, за да ги спазим – но последното указание е рядко срещано. Повечето съвети са основани на рационалния подход и пренебрегват (по-скоро удобно премълчават) и даже съветват да игнорираме емоциите. Всъщност тук стигаме до една интересна „Играта на дърпане на въже“ при вземането на решение, която не може да се пренебрегне.
Нашите чувства често обичат да ни тласкат към бъдещето, където „купонясваме“ заедно с двама „размирници“ – несигурността и съмнението. Попадаме в страната на „Какво ли би било, ако…“ и „може това да е“ и проектираме възможни последствия, които подхранват нашата несигурност. Ценностите, които сте развили в хода на своя живот, ви служат като котва, която ви предпазва от загуба на баланс и ви помага да останете свързани с настоящото. Ако искате да си дадете най-добра възможност за вземане на добро решение, трябва да сте в настоящото и здравословното напрежение между вашата „черна овца“ – истинските ви ценности и вашите чувства. Това ще ви позволи да постигнете целта си, по същия начин както познаването на мотивацията ви. Индикаторът за добро решение е да знаете, че това отговаря на вашите ценности, известните факти са в полза на решението и изпитвате силно чувство, примерно „страх“, но сте в състояние да го приемете.
Пренебрегването на обмислянето на емоциите може да ви постави в неприятна ситуация. Примерно решавате, че е крайно време да скочите с бънджи, тъй като е ваша ценност да откривате нови неща, да се предизвиквате и фактите говорят че е безопасно. Ако пренебрегнете емоцията има два крайни варианта – при първия не Ви е страх, то тогава това за Вас това не е предизвикателство и по-скоро се заблуждавате, че така предизвиквате себе си и израствате като човек. Второ, ако решите да пребегнете страха, то това може Ви „разруши“ психически. Ако този пример не Ви е достатъчен, какво ще кажете да направите сделката на годината за вас, защото сте отличен търговец и защото фактите са толкова ясни относно печалбата, но да пренебрегнете усещането Ви за „нещо гнило и че постъпвате не морално“. Потенциала „съжалението“ и „само измъчването“ да Ви преследват много дълго след това и да прераснат в нещо повече със сигурност заслужава да се вземе под внимание предварително.
3. Най-голямата лъжа за целта
„Цел“ е изключително актуалната дума в момента. Навсякъде е. Културата, прокламираща продуктивността, ви казва да използвате своята цел, за да ставате в 4 сутринта и да съзерцавате колажа на мечтания от Вас живот. Саймън Синек съветва лидерите да започват със своята цел, за да вдъхновят действие у другите. Последните проучвания потвърждават, че няма по-добър начин от набелязването на цел, чрез която да изградите лоялност, да обедините хората около Вас и да повишите представянето и производителността си. Издигнали сме „целта“ до висините на Еверест, като шансовете да достигнем до нея са също толкова малки, колкото и тези да се доберем до най-високия връх в света.
Целта е причината, поради което нещо съществува. Целта на един чук е да забива пирони. Целта на една химикалка е да пише. Когато обаче говорим за нашата цел, за целта да сме тук на този свят… нещата стават екзистенциални и неясни. Действаме така сякаш отговорът е написан на древен свитък, заровен дълбоко в някой свещена гробница.
Спрете да поставяте целта извън своя обсег и възможности!
Нека Ви попитам, Вие открили ли сте целта на Вашия живот?
Животът ми пречи…
Целта се променя…
Не знам къде да я търся…
Най-голямата лъжа за целта е това, че трябва да се впуснем в някакво мъгляво търсене.
Най-голямата истина за целта е следната – ние я избираме!
Да ръководиш съзнателно и целево:
Много организации имат затруднения да ангажират служителите си. Компаниите предпочитат да инвестират в изграждането на ключови твърди умения, демонстриращи продуктивност и необходими за извършването на работата. Ако се чудите защо най-талантливите хора напускат, това е така, защото смятат, че тяхната компания не се интересува от онова, което наистина има значение за тях!
Ако сте лидер на организация, уверете се, че Вашата компания се фокусира върху ценностите на своята „черна овца“ и търси потвърждение, че те са автентични. Най-важното, че делата и думите съответстват на отличителни и уникални особености на черната овца на организацията! И обърнете внимание на доказателствата, че следвате Вашата „черна овца“ – вашата автентичност.
Без доказателство ценностите не съществуват. Без доказателство няма никаква ангажираност. Без доказателство най-талантливите хора напускат.
Ако сте просто човек, търсещ своето място под слънцето, определете Вашата цел и намерете място, фирма, организация която има сходна цел и изповядва същите ценности като Вашите.
Да ръководиш живота си волево.
Когато ни е трудно, чувствата ни отвличат в зоната на несигурност и съмнение, на НЕ желание! Зоната ни на комфорт ограничава постигането на нашата цел. Напрежението отново се завръща и начина да преодолеем това предизвикателство е като си припомним нашата цел, подхранена и подкрепена от нашата „черна овца“.
Пример е когато всяка сутрин трябва да станем рано и да спортуваме, за да сме във форма. В началото сме решени и като че ли всичко е лесно… С времето обаче става все по-трудно да станем и да се занимаваме със спорт, когато всички други спят. Тогава идва на помощ нашата цел – да сме във форма. Уверявам Ви от личен опит и съм сигурен, че много от тук присъстващите ще ме подкрепят – мисълта за целта е силна, но … не достатъчно! Тук на помощ може да дойде нашата „черна овца“ или нашите дълбоки ценности и да помогне. Примерно, наша ценност е да „имаме здрава и утвърждаваща връзка с друго човешко същество“, казано кратко да обичаме. Ако използваме желанието ни да обичаме, то в момент на слабост да станем сутрин рано и тичаме, да си припомни целта „да сме във форма“ може да не е достатъчно! Ако се подкрепите като си припомните от кое всъщност произлиза целта – да сте във форма е целта, защото вашето убеждение е че искате да не сте сам, а да се наслаждавате на здрава и смислена връзка – да обичате и да бъдете обичан, то шансовете Ви да преодолеете съпротивата нарастват значително.
Ето така работи „черната овца“ – аз лично не съм открил нищо по-мотивиращо от няколкото най-ценни вярвания за всеки човек, най-вече за мен самия!
4. Един брутално честен разговор или тайната да станете „несломими“ се крие в това да осъзнаете, че вече сте „сломени“ както всички нас!
Понякога нещата, които имат най-голямо значение за вас, не се пораждат от щастливи спомени. За да откриете истинските си основни ценности, ще трябва добре да погледнете към себе си преди да продължите напред. Защо е толкова трудно? Защото точно като поемането на отговорност и уязвимостта е нещо гадно.
Брене Браун назовава 3 те качества на уязвимостта:
– Несигурност
– Риск
– Емоционално разпадане
Понякога, нещата които ни формират, докато сме по-млади са свързани с някакъв вид срам. Тъй като срамът е болезнен, той ни пречи да погледнем надълбоко в себе си. За да се преборим с тази болка, често си създаваме сценарий, в който сме човекът, който копнеем да бъдем, вместо да приемем онова, което сме.
Ето няколко примера:
Малтретираното дете формира убеждението, че е по-малко достойно от другите заради това, през което е преминало. Така че е много вероятно то да има ниско самочувствие и да живее със срам по време на живота като възрастен. То може да стане срамежлив човек.
Най-малкото дете в семейството получава много внимание от всички около него и така развива нужда винаги да бъде в центъра на вниманието. Като възрастен, то може да стане много публична, успешна или известна личност, само за да остане в центъра на вниманието.
Момиче, чийто баща е изоставил нея и майка й, може да формира убеждението, че на мъжете не може да се вярва. Така че, като възрастен, тя може да се окаже много трудно да се довери на всеки мъж и може да има проблеми с формирането на интимна връзка. Тя може да саботира всяка връзка, в която влиза, без да знае защо.
Момче, което винаги се е чувствало финансово несигурно като дете, защото родителите му винаги са се притеснявали за пари, може да развие силна нужда да стане богато. Той може да стане много амбициозен и конкурентен. Ако не успее да изпълни финансовите си цели, може да изпадне в тежка депресия.
Дете, което е било тормозено в училище, може да развие нужда да стане силно и затова може да стане много заинтересовано от бойни изкуства или бодибилдинг.
Несигурността и уязвимостта работят съвместно, за да породят страх. Мозъкът ни е фабрично настроен да гледа на несигурността като заплаха. Повечето от нас не искат да търпят тази несигурност. Приемат да живеят в свят в който са такива, каквито биха искали, за обградени от защити фалшиви страни и така приемат мястото си в стадото с бели овца и си продължават напред.
Иронията е в това, че изправянето пред нещата, които ни плашат е това, което позволява да преодолеем страха.
Отредено ни е нещо повече.
Манията на нашето общество по перфекционизма е инфектирала способността ни да бъдем разумни. В крайна сметка се придържаме към един невъзможен стандарт и се проваляме.
За това прошката може би е едно от най-силните неща на планетата. Докато не се научим да виждаме красотата в един несъвършен свят, очакванията ни за съвършенство и перфектност ще пречат на способността да провеждаме честни разговори.
Случвало ли Ви си е да се провалите толкова много, че самата идея да простите на себе си ви ядосва?
Ако да – имам въпрос към Вас. Ако не можете Вие сами да си простите, кой друг би го направил? Искате ли да забравите? Как да забравите, ако не простите?
Уязвими и сломими
Нашата уязвимост ни кара да искаме да построим неразрушими стени около себе си. Прекарваме години да се защитаваме от всичко, което би могло да ни нарани. Класифицираме и натъпкваме проблемите си в малки емоционални кутии, които заравяме дълбоко в себе си само, за да излезе истината по най-грозния начин точно в най-неподходящия момент.
Ако сте гледали филма „Сватбата на най-добрия ми приятел“ ще разберете какво е за Джулия Робъртс да открия, че е влюбена в причтеля си, точно когато той се жени. Едва ли има по-неподходящ момент…
Осъзнайте, че вече сте сломени и сте уязвими, както всеки един от нас.
– Усъвършенствайте се – фокусирайте се върху наистина важното за вас
– Овластете се – действайте от позиция на ценностите си
– Свържете се с другите – открийте хора и общности с вашите ценности
5. Игра на любими неща
Любимите ни неща са свързани с това, което Маслоу би нарекъл ‚върховни преживявания“, а те обикновено отразяват една или повече основни ценности. Затова вглеждането в онова, което смятате за нещо любимо, се превръща в едно завладяващо проучване.
– Кои са вашите 3 най-любими филма?
– Кои са вашите 3 най-любими песни?
– Кои са вашите 3 най-любими храни?
– Кои са вашите 3 най-любими аромата?
Ами ако нямам любими неща? – често срещан въпрос от хора опитали да открият най-любимите си неща.
Ако и вие се чудите, имайте предвид, че опитвайки се да се фокусирате върху много неща, които са важни за вас е възможно да замъглите истината относно най-същественото.
Опитайте да отговорите на въпроса:
Ако можех да гледам само един филм… да слушам само една песен, да ям само една храна?
Когато търсите най-важните неща за вас не забравяйте да погледнете и вашето обкръжение – хората, които са около вас.
Лични контакти – с кои пет души прекарвате най-много време в личния си живот?
Професионални контакти – в работно време и свързани с работата ви?
Други контакти – спорт, благотворителност, социална дейност
Те отиват ли на там на където и вие сте се запътили?
Хората в живота ви окуражават ли ви? Те част ли са от това, което искате да постигнете, или по-скоро ви спират? Ако всяко взаимодействие с някого е изпълнено с драма и предизвикателства, съвета е да напуснете този човек. Един от най-трудните уроци за добрия лидер е, че понякога хората, които са ви довели до мястото на което се намирате, не са хората които ще ви отведат от там и ще ви помогнат да стигнете до нова дестинация.
6. В търсене на истината
Ако сте наясно кое е най-същественото в живота ви, може да се фокусирате върху тези пет прости, трансформиращи ценности и да се освободите от всичко друго което не ви служи, даже ви пречи – тревожност, депресия и разсейване и всичко останали психологически и емоционални кръвопийци.
Създайте списък от качества първоначално достатъчно разширен и методично, но сигурно го редуцирайте до 5те най-важни за вас характеристики.
Как – като откриете доказателства, че това са важните за вас неща.
Забележете колко кога се появява всяко качество?
Отбележете колко често?
Преценете доказателствата.
• Регулярно ли се проявява
• При какъв сценарий
• С кого се проявява
3 стабилизиращи въпроса:
Тази ценност наистина ли представлява моя черна овца или просто е нещо, което усещам като важно?
Дали тези ценности не отразяват по-скоро моите стремежи, или това, което съм в момента?
Саботирам ли се, така че тези ценности и качества да не се проявяват?
Ето го и вашето защо – 5 те ценности го формират!
5 ценности:
Свързване, доверие, емпатия, автентичност, креативност
Да се свързвам с другите хора по положителен начин и да изграждам доверие чрез креативно и автентично себеизразяване“
7. Практическо проявление
Авторът споделя: Ако някой ме следи 24 часа ще види ли някакви доказателства за наличие на моите ценности, спрямо моите черни овце? Истината беше – може би … и то в най-добрия случай. Осъзнаването, че да разполагам с моите черни овце е само част от по-голям процес, ме разтърси. Изключително важно е да определите онова, което има най-голямо значение за вас, но след като го направите, какво всъщност се случва след това?
Оказва се, че да призовете основните ценности в живота си означава всеки ден да планирате къде, как и с кого да ги прилагате.
Планирайте вашите черни овце да се проявяват всеки ден, през целия ви ден!
Тяхната поява ще означава, че активирате своите ценности и призовавате целта в живота си. Това показва на хората, какво ги прави уникални.
Практически съвет – за всяка дейност в календари си запишете коя основна ценност ще бъде активирана – и след това я осъществете.
Примерно, утре имам планирана среща с приятел, за който зная че преминава през трудна емоционална раздяла с приятелката си. Ако сред качествата на моята черна овца има „емпатия“ или „загриженост“, то аз задължително трябва да планирам и внимателно да покажа моето съпричастие и разбиране с емоционалната обремененост на приятеля ми. В противен случай, можем просто да се насочим към бизнес делата и да се правим, че нищо не знаем за емоционалните проблеми на приятеля ми, както между другото ние мъжете предпочитаме.
8. Промяната започва сега (обобщение)
Когато започнете да използвате своите „черни овце“, от първостепенно значение е да разберете как да се справяте с вашия вътрешен критик. Чувствата ще искат да развалят партито. Ще искат да ви засмучат обратно в хауса. Трябва да внимавате, защото те не се появяват с фанфари и предупреждения, а се промъкват тихо и незабелязано настанявайки се удобно и за дълго в ума ви. Целта им е да ви разсейват от вашите основни ценности.
Решението е да дадете глас на вашия вътрешен критик. Истината е, че наред с всички негативни глупости, които ще избълва, вътрешния ви критик ще ви каже и някои важни истини.
