Цитирам по памет Peter F. Drucker – „The Effective Executive: The Definitive Guide to Getting the Right Things Done”
“Силата на компютъра е да бъде логическа машина. Той извършва прецизно, това което е програмиран да прави. Действа бързо и прецизно, но също и изключително „глупаво“ в случаите когато зададената логика просто е глупава и очевидно не отговаря на реалността. Човешките същества не са логични, те са сетивни. Това означава, че са бавни и пристрастни, но са умни и могат да проумяват. Човекът може да се адаптира. Това е когато се базира на не-пълна или често напълно лисваща информация, осъзнавайки и оценявайки цялата картина. Може да помни много неща, който никога не са били програмирани. Типична ситуация в която мениджър действа адаптирайки се към ситуацията е вземането на решение за складово стопанство. Типичният мениджър знае много добре, но не и достатъчно точно, че определен клиент има нужда от определена стока и тя трябва да е налична ако я потърси. Друг клиент поддържа много добре известно количество стока при него и обикновено си планира доставките, така че няколко дни закъснение няма да са така фатални както цената, например. Също така знае, че определени клиенти са достатъчно раздразнени от текущите им доставки и условия и само търсят претекст да сменят доставчика. Знае, че може да вземе на „заем“ при необходимост определени артикули и бройки от колега при необходимост. Всичко това, както и много други променливи налагат адаптирането на мениджъра в движение при вземане на решения за складовото стопанство.
Компютърът не знае никое от тези неща!
Освен ако някой специфично не го програмира за всички тези факти.
Докато не се укажат други условия, компютъра може да изчислява само по предварително зададена логика.
В момента в който, дадена организация започне да използва компютрите за определяне на количествата за поръчка, тя осъзнава, че трябва да наложи правила!
Трябва да създаде политика за складовото стопанство. В момента в който всичко това е направено, става ясно, че решенията за складовите стопанства не са решения изобщо!
Това са високо рискови бизнес решения.
Складовото стопанство се оказва резултат от баланс между различни рискове.
- Риск от разочарование на клиентите заради липса на стока или ненадеждна услуга
- Риск от несигурност и проблеми в производството и логистиката
- Риск от превръщане на складовата стока в ненужна
Традиционното клише не помага – „целта ни е да осигурим на 90% от клиентите си 90% спазване на условията за доставка“. Звучи добре, но всъщност не значи много!
Ако се опитате да създадете алгоритъм стъпка по стъпка за изпълнение на горното правило и да го заложите в програмата на компютър, ще разберете защо правилото не върши работа!
- Наистина ли 90% от клиентите ни очакват да получат навреме 9 от всеки 10 поръчки, както е обещанието
- Означава ли, че наистина добрите клиенти трябва да получат изпълнение на всичките си поръчки по всяко време.
- Въобще как дефинираме „добрите“ клиенти
- Означава ли ще изпълняваме това обещание за всички продукти или само на определени групи
- Какви политики имаме за останалите групи артикули
- Дали от маловажните за нас артикули/групи няма важни за добрите ни клиенти
Всеки от тези въпроси изисква вземане на рисково решение, което е специфично и променя базовото основно правило, което се прилага повсеместно!
Докато всички тези решения не са взети, алгоритъм не може да контролира складовото стопанство! Това са решение взети на базата на несигурност и дори условията и причините за вземането на тези решения не могат да се валидират ясно или определят!“
На базата на всичко казано до тук от Дракър и от моя над 20г опит в складови стопанства с бавно оборотни стоки, управлението на складовото стопанство следва:
- Да се базара на стратегия за поръчки
- Стратегия за поръчки на големи количества за по-дълго време
- Стратегия за попълване на ежедневните нужди
- Разпределение, трансфер и складиране
- Да бъде гъвкаво и да може се адаптира към промените на пазара
- Предоставяне на детайлна, точна и ясно разбираема информация
- Анализ и предоставяне на тенденции и шаблони в бизнеса
- Човешки опит и усещане за пазар и бизнес ситуация
Това е причината да не се опитвам да разработвам и предлагам един програмен продукт (каквито ще намерите в изобилие на пазара) за изчисляване и планиране на потребностите от стоки за складовото стопанство.
Първата и най-важна задача е да разбера нуждите и специфичната ситуация на всяка организация. Да се изгради специфична и конкретна стратегия за конкретната фирма. След което, всичко това да се осъществи с помощта на компютър или BI.
Използването на Business Intelligence софтуер Tableau, ми позволява да подпомогна стратегията в зададената специфика и стратегия. Позволява ми да създам информативни табла, с които всеки да вижда необходимата му информация лесно, бързо, надеждно и информативно. Позволява ми да търся, намирам и анализирам тенденции и модели.
Не на последно място, опитът ми, познанствата и ежедневната комуникация с други организации ми позволява да чувам, виждам и усещам реалния пулс на бизнеса…
Моята препоръка е да не разчитате твърде много на компютрите да решат проблемите Ви.
Но, да разчитате много отново на компютрите да Ви помогнат да осъществите стратегията си!
